Невъзможно е да знаем кои компании ще са на “върха” след 10 години, но можем да се опитаме да анализираме днешните лидери. Снимка: Freeimages.com
Невъзможно е да знаем кои компании ще са на “върха” след 10 години, но можем да се опитаме да анализираме днешните лидери. Снимка: Freeimages.com

Материалът е част от поредицата  „Как да инвестираме? Съветите към синовете ми!” от Любомир Леков, основател на Инвестор.бг и на Фондация “Лекови”

Как да предвидим кои ще са най-успешните борсови компании през 2024 г.?

Ако знаехме отговора на този въпрос, сега можеше свободно да купуваме техни акции и вместо да се стресираме от спадовете на котировките през следващите години, да използваме корекциите на пазара за нови покупки.

Тъй като обаче е невъзможно да знаем кои компании ще са на “върха” след 10 години, може поне да се опитаме да анализираме и тестваме как биха се развивали сегашните компании с лидерски позиции, за да разберем кои от тях имат потенциал да бъдат на върха и през 2024 г.

И така, кои компании да изберем за “стрес тест”?

Най-напред ще определим секторите, за които има най-сериозни очаквания за ръст на пазара през следващите 10 години.

Има достатъчно основания да предполагаме, че компаниите, които ще имат голям ръст, ще са от сферата на информационните технологии, 3D принтерите, Internet of Things, медицина, електрическите автомобили и възобновяеми енергийни източници.

За да може да селектираме компаниите по някакъв критерий, ще използваме принципа на “икономическия ров” на Бъфет за подбор, който много образно той е описал със следните думи: „Най-важното е да разбера колко голям е отбранителният ров около бизнеса. Аз, разбира се, обичам голям замък и голям ров с пирани и крокодили“.

Обикновено такива компании са абсолютни лидери в определен пазарен сегмент и много трудно някой може да ги измести, защото те имат сериозно конкурентно предимство, даващо им възможност да продават продуктите си при по-висока норма на брутна печалба спрямо конкурентите.

Успешните компании не просто правят по-качествени продукти, а налагат нови технологии. Пример за това е появата на iPhone през 2007 г., който е несравнимо по-добър от наложените в миналото мобилни телефони на Nokia. Въпреки това са необходими няколко години, преди потребителите масово да започнат да преминават към смартфоните, тъй като трябва да свикнат с изцяло новия начин на употреба на мобилния телефон.

В сектора на информационните технологии могат да бъдат разпознати сравнително повече компании, които имат “голям ров”.

Ще се спра на десет компании, които имат продукти със силно доминираща позиция – Applе, Google, Microsoft, Amazon, Facebook, Priceline, Ebay, Netflix, LinkedIn и Twitter.

Сред компаниите има пет, които са с капитализация над 130 млрд. долара (Applе, Google, Microsoft, Amazon, Facebook), две с капитализация между 60 и 70 млрд. долара (Priceline, Ebay) и три, които са под 30 млрд. долара (Netflix, LinkedIn и Twitter). И всички изброени компании имат продукти, които са абсолютни лидери в пазарния си сегмент.

Тези компании са доказали през годините, че имат и възможност да налагат успешно нови продукти – чрез собствени иновации (iPad на Apple, Kindle на Amazon, Xbox и Kinect на Microsoft) или чрез придобивания (YouTube на Google, Istagram и Whatsapp на Facebook, Kayak и OpenTable на Priceline, Paypal на Ebay).

Въпросните компании имат и още повече неуспешни продукти и придобивания, но подобно на експеримента с дългосрочния портфейл инвестициите, претърпели фиаско, имат много по-малко влияние на крайния резултат от успешните, които обикновено идват с нов продукт-сегмент (например стрийминг бизнеса на Netflix, който заменя замиращия пазар на бизнеса с DVD по пощата).

Логично е да предположим, че акциите на тези компании се търгуват на твърде високи цени (т.е. са надценени). За да проверим дали това е така, ще ги подложим на различни тестове. Ще започнем с един малко познат метод със стряскащото название Reverse-Engineering DCF.

Анализ чрез DCF (дисконтирани парични потоци) е обичан от анализаторите, особено когато трябва да определят цена за публично предлагане. Същевременно той е мразен от инвеститорите, защото на борсата котировките не се съобразяват със статистически методи. С този модел може да изчислим “справедлива” цена на акция на базата на очакванията за бъдещите парични потоци.

Нещата стават по-ефективни, когато обърнем подхода (Reverse-Engineering) – на основата на текущата борсова цена пресмятаме какъв ръст на паричния поток, съответно на печалбата, трябва да имаме през следващите 10 години, за да си струва инвестицията сега.

Нека да видим какво ще покажат изчисленията за Apple! За да си спестим сложните изчисления, ще използваме удобния темплейт, направен от Gurufocus.

Разбира се, винаги трябва да поставяме под съмнение миналите резултати, въпреки че те са доста показателни за компаниите, които разглеждаме заради “икономическия ров” около техния бизнес и потенциала да налагат нови технологии.

И така, според модела на gurufocus.com печалбата на акция (Earnings Per Share – EPS) на Apple трябва да расте с 12,2% на година, за да си струва покупка на сегашна цена*. Този “търсен” ръст е доста по-малък от това което е реализирала компанията за последните 10 години от 50,4% на година. Това означава, че според метода текущата цена е подходяща за инвестиция, ако компанията продължава да има ръст на печалбата, по-голям от 12,2% на година.

growth

Ключово значение при изчисленията има Discount Rate. Приема се, че дългосрочната възвращаемост** на пазарите е 11% на година, а за да има смисъл инвестицията в дадена компания, тя трябва да носи доход над индексите. В противен случай е по-добре да се инвестира в индексен фонд. Ето защо gurufocus използват Discount Rate= 12%

Резултатите при Google показват, че EPS трябва да расте с 20,52% на година, за да си струва инвестицията в дългосрочен план, а за последните 10 години ръстът на EPS е бил 36,1%.

При Microsoft нещата се променят в негативна посока, т.е. трябва да имаме ръст на EPS от 13,55%, а за последните 10 години ръстът на EPS е бил 10,3%.

При Amazon този метод не работи, защото компанията не реализира печалби (адекватни на приходите на компанията), въпреки че за последната година има ръст на свободните парични средства със 142%. Подобна е ситуацията и при Ebay.

При Priceline EPS трябва да нараства с 20,77% на година, а за последните 10 години ръстът на EPS е бил 49%.

При Netflix ситуацията е доста “разнообразна”- EPS ръстът за следващите 10 години трябва да бъде поне 40% на година, за да си струва инвестицията при сегашна цена на акция. За последните 10 години ръстът на EPS е бил само 14,7%, докато за 2013 г. има ръст на EPS от 219%.

Данните при Netflix показват недвусмислено защо трябва много внимателно да използваме статистически методи, като те трябва да са част от общия анализ при нашия избор къде да инвестираме.

Фактът, че три от компаниите – Facebook, LinkedIn и Twitter, са на борсата отскоро (по-малко от 5 години), прави изчисленията несъпоставими спрямо останалите 7 компании, които повече от 10 години са публични.

Нека обобщим резултатите – ако подходим безпристрастно и анализираме само цифрите, би трябвало да изберем три компании – Applе, Google и Priceline като част от нашия портфейл 2024. Според модела те могат да донесат доходност, по-голяма от 12% (средно) на година през следващите десет години.

От гледна точка на мащаб на компаниите с най-голям потенциал за ръст на акциите е Priceline, тъй като има 10 пъти по-ниска пазарна капитализация от Applе и 6 пъти по-ниска от Google.

За да се разбере обаче къде най-много си струва да инвестираме, ще атестираме хората, които управляват – имат ли те визия и способности да изведат компаниите си по пътя на растежа и след 2024 г.?

(следва продължение)

Статията не е препоръка за покупка или продажба на акции! Авторът притежава акции от изброените компании с изключение на Microsoft и Nokia.

Още от поредицата “Как да инвестираме? Съветите към синовете ми!” от Любомир Леков

Защо е толкова трудно да бъдеш инвеститор като Бъфет?

Има ли изненадани от последната криза на световните пазари?

Един (малко вероятен) експеримент от миналото – 674% доходност за 10 години

––-
*Всички изчисления са направени при котировки на компаниите към затваряне на фондовата борса на 3 ноември.

** В модела си gurufocus използват дългосрочна възвращаемост на акциите от 11%, въпреки че тази стойност е само в перидода 1982–2001 г. според http://en.wikipedia.org/wiki/Stocks_for_the_Long_Run