Елена Пенева в последните 3 години се занимава с PR на проекти в културната област – ON! Fest 2011, 2012 и 2013, Kavarna Rock 2012, Mellow Music Festival 2011, ACT Фестивал за свободен театър 2012, десетки театрални, кино, литературни и фотографски проекти. Част е от един от най-успешните български инди лейбъли – Fusion Embassy, менажира за България музикалната компания Elen Music, помага с програмирането на най-бързо развиващата се музикална борса на Балканите – MusicPRO, работи като PR, Event Manager, Community Manager и какво ли още не с множество артисти, групи, театрални компании и представители на малкия бизнес.

От 13-годишна пише в медии, никога не е спирала (даже в момента зарежда диктофона за едно интервю), публикувала е във всички важни големи медии в България – вестници, списания, сайтове. Била е репортер в сутрешния блок на БНТ и Music Space TV, редактор в PRO BG, колумнист в списанията ЕДНО, Нея, Freestyle, Програмата, Капитал Light и др.

Казва, че най-дълго и с най-много любов и посвещение е развивала от нищото цялата културна част на Dnes.bg между 2006-а и 2011-а година. Тя е един от участниците в предстоящия workshop на Фондация “Лекови”, който е посветен на темата за дигиталните медии.

Откога се занимаваш с онлайн медии, предпочиташ ли ги пред традиционните и защо?

Елена Пенева. Снимка: Личен архив
Елена Пенева. Снимка: Личен архив

Ако не броим журналистическия опит от гимназията, още първата ми работа след завършването беше в онлайн медия. До момента само работата за онлайн медии е успяла да ме закове зад бюро в рамките на 8 часов-работен ден. Дипломната ми работа в специалност „Журналистика“ във ФЖМК е също свързана с връзката между традиционните медии и блогосферата, макар че профилът ми беше „Телевизия“. Откакто имам смартфон, съм онлайн, докато съм будна. Не знам дали предпочитам онлайн медиите, но със сигурност ги почитам, защото те революционализираха културната журналистика – с всички позитивни и негативни резултати от тази революция. Точно за тях ще говоря на уъркшопа по дигитални медии.

Какво липсва или пък има в излишък в съвременните онлайн медии в България?

Липсват силни човешки кадри – това е очевидно. Липсва също желание те да се развиват. Първо, в момента медиите са собственост на олигархични структури – съвсем нормално е да не им дреме за качеството и да искат само количество импресии, с което да преследват изцяло икономическия си интерес.

Второ, ако интересът е само икономически и медиите тотално са изгубили функцията си на куче пазач, на мениджърите и редакторите няма как да им дреме дали копи-пейстърчетата, които са взели за 700 лева месечна заплата, познават елементарните правила на журналистиката и българския език. Специалистите в медиите са поставени на колене – казвам го и заставам зад това си твърдение – те обслужват интересите на медията – рекламодатели, рейтинг, медийни партньорства и т.н., те НЕ са сито за качество.

Още по-тъжно ми е, че Investor.bg бяха първите, които отделиха бюджет за редактор в онлайн медия, който да отговаря само и единствено за културните рубрики. Не за бръснатата глава на Бритни (тогава), а за изложби, книги, кино, музика и театър. 8 години по-късно потресаващо голяма част от големите онлайн медии в България все още нямат такъв.

Културните редактори често са принудени да взимат от агенциите новини за розови слонове и луди китайци, да превеждат холивудски скандали и да дежурят на лайфовете на телевизионните риалитита. Много се извинявам, но това не е нито културна, нито журналистика. Само за 3 години аз и екипът ми в Dnes.bg показахме, че може рубрика „Култура“ да бъде третата най-четена част от най-четения новинарски сайт в България (след криминалната рубрика и вътрешните новини). Всеки път, когато споменавам тази статистика, някакви хора се хвърлят да ме убеждават, че това се е променило и че не може да се случи, а в същото време кината, музикалните клубове и театрите са пълни…

И за да завърша с нещо позитивно, най-хубавата тенденция на българския интернет е, че доста от идеалистите на миналото десетилетие отказаха да играят играта на големите. Едновременно с това интернетът се диверсифицира и в момента като че ли малките проекти отново имат шанс. Духът на предприемачество по време на криза завладя много млади хора и в момента постоянно се раждат независими сайтове за култура, музика, мода и други любопитни неща. Много им се радвам и стискам палци да успеят да монетаризират ентусиазма си.

На какъв етап сме от дигитализирането на услуги в България или казано по друг начин – кога най-накрая ще започнем да си вадим шофьорските книжки по интернет?

Честно казано, този въпрос ме вълнува само от гледна точка на пестенето на ресурси – хартия, бензин и найлон, защото ми се къса сърцето всеки път като видя трите тона бумаги, които се принтят за щяло и нещяло във всяка държавна канцелария.

Защо пове4ето млади хора в нета пи6ат така? За или против правописа онлайн?

Ако беше само онлайн, щеше да е супер – тийн култура, онлайн етикет, и т.н. Но проблемът е, че не е. Познавам поне 200 човека, които с радост биха отменили правилото за пълния член без неграмотните им мързеливи мозъци да процесират какво ще загуби българският език с изчезването на всички нюанси и възможности, които определителният член дава. „ОбектА се охранява“ – това е най-хубавият пример. Мутрите на 90-те са тук и сега, на вашата врата. Техните деца в моМентЪТ пи6ат тАКа. И точат лиги по мега звездата, чиято последна прочетена книга е „Винету“.

Ако имаш неограничени възможности за създаване на свой онлайн проект, той ще е?

Имам конкретна идея и съм предприела стъпки към реализацията й, и затова предпочитам да я запазя в тайна. Но ако имам неограничени възможности по принцип, бих започнала от екипа.

Била съм част от екип, в който всеки работен ден беше празник, всеки колега – приятел, всяка трудност – възможност и борбата не беше за заплата, а за дял от компанията, която изграждаш. За съжаление, само 5 години бяха нужни, за да се превърнат същите тези идеалисти в мрънкащи, изморени и отрудени чаркове на стандартна фирма. След което да напуснат, за да отидат на друго място и с почти същия ентусиазъм да изградят нова медия. След което пак да напуснат. Някакви хора твърдят, че да напълниш една компания с взаимнозаменяеми нищонезначещи роботи е естественият резултат от растежа. Горещо се надявам да бъдат опровергани.

Какво бъдеще предричаш на българските онлайн медии?

Големите играчи ще стават още по-големи, с по-бързооборотни материали и ще обслужват само икономически интереси. Чакам момента, в който видеото ще се появи най-сетне като отделна и адекватна част от българските печатни и онлайн медии – в момента очевидно ресурсът за това им идва в повече и добрите опити замръзват бързо.

Независимите медии, които успеят да намерят рекламодатели, заинтересовани от високото им качество, ще развиват авторската журналистика в България. Нишовите проекти имат шанс само, ако постоянно подобряват съдържанието си и осъзнаят спешната нужда да се справят с продажбите.