Емануеле Микели, младият италиански изследовател и вицепрезидент на „Училище по роботика“, бе лектор на Science Camp 2014, който се проведе в Кюстендил от 8 до 12 октомври.

Емануеле Микели (вторият отдясно) с представители на организаторите и Фондация "Лекови". Снимка: Личен архив
Емануеле Микели (вторият отдясно) с представители на организаторите и Фондация „Лекови“. Снимка: Личен архив

Организатор на Science Camp е Центърът за творческо обучение, с пълната подкрепа на Фондация „Лекови“.

След презентацията си на тема „Роботите и хората“, която събра над 150 души аудитория в Кюстендил, нашият екип имаше удоволствието да говори с г-н Микели по темата. Ето и какво ни каза той, както и основните акценти от вълнуващата му презентация.

„Споменахте, че е много важно децата да бъдат стимулирани и поощрявани да развиват идеите си в областта на роботиката. Все пак, има ли някакви подходи и „трикове“, които трябва да знаем, когато общуваме с деца на тази тема?

Да, на първо място, много е важно да не объркваме, и съответно децата също да не объркват, роботите с играчки. Разбира се, в много играчки има идеи, заимствани от роботиката, но сами по себе си роботите не са играчки.

В момента можем да използваме роботиката и роботите по същия начин, по който са били използвани компютърните науки преди 30 години – за да стимулираме учениците да създават и развиват идеите си.

Емануеле Микели с организаторите. Снимка: Център за творческо обучение
Емануеле Микели с организаторите. Снимка: Център за творческо обучение

Те могат да създават роботи, да ги усъвършенстват – това е идеален начин и самите деца да се развиват. В училищата например роботите могат да бъдат използвани, за да помагат на деца с когнитивни и комуникативни проблеми.

Как можем да използваме въображението на децата в развиването на роботиката?

Ние имаме нужда от въображението на децата за развиването на роботиката, защото тези деца могат да променят света с идеите си. Имаме нужда от хора, които разбират технологиите и разбират как да ги използват, за да носят промяна.

Чрез революцията на компютърните науки хората загубиха възможността да контролират компютрите си! Има един човек, който е истинският и голям създател на образователната роботика – името му е Сиймор Пейпърт. Той е един от пионерите в областта на изкуствения интелект, роботиката и компютърните науки, преподавател в Масачузетския технологичен институт. Преди 30-40 години той е използвал компютърните науки, за да създава нови технологии. Когато обаче компютърните науки започнат да влизат в училище под формата на отделни, независими раздели, тогава нещата започват стават тревожни. Компютърните науки не са само Word или Excel!

Емануеле Микели. Снимка: Организаторите
Емануеле Микели. Снимка: Организаторите

И тогава идва следващата крачка – науката роботика! Трябва да използваме програмирането, за да създаваме нови технологии, но също така, трябва да обучим следващото поколение как да контролира и доминира тези интелигентни технологии. Не след дълго всичко ще бъде свързано онлайн в интернет, и ще можем да използваме всякаква информация онлайн.

Разбира се, за всичко това е необходимо и въображението на днешните деца. Последният ни проект стана факт благодарение на въображението и идеите, дошли именно от тях. Те искаха да създадат интерактивен обект, на принципа на Lego, който да помага в разбирането на деца аутисти. Така и лекарите могат да научат доста за поведението на тези деца, които разкриват себе си чрез игра с един робот! Ето как въображението на децата роди една добра технология!“

По време на презентацията си Емануеле Микели подчерта, че роботите не могат да бъдат създадени само от един човек – за това е нужен цял екип от хора, водени от експерт в съответната област.

Снимка: Център за творческо обучение
Снимка: Център за творческо обучение

„Екипната работа е от изключително значение“, подчерта той.

По думите му, в най-голямата си част роботите са използваеми в индустриите, където постепенно изместват хората.

„Разбира се, медицината също има полза от роботиката“, каза Микели, посочвайки например протезите, които стават все по-усъвършенствани, и, в сътрудничество с лекарите, спасяват повече животи, тъй като са много по-прецизни в различни видове операции.

„Друг пример за жизненоважната роля на роботите са спасителните операции при бедствия и аварии„, каза още Микели.

„Съществуват обаче и такива роботи, които не създават, а рушат„, каза още италианският учен, посочвайки военните безпилотни самолети дрон. Те могат да извършват нападения над хора и да преценяват кога и къде да бъде извършена това нападение, без никаква човешка намеса.

Като един от най-успешните и добри примери сред роботите, Микели посочи роботчето NAO  – хуманоид, разработен с образователна цел за работа с деца.

“Това е началото на нова история! Трябва да създадем и изучим приложенията, които може да има един робот, и да ги развиваме – например, работа с хора с увреждания, където те може да бъдат от голяма полза“, заяви Микели, подчертавайки нуждата от отворен тип платформи, което ще позволи бързи промени и модификации.

„Сътрудничеството в областта на роботиката трябва да бъде силно, за да може създаваните технологии да бъдат въвеждани във всекидневния живот по-бързо“, заяви още той.

Роботчето NAO. Снимка: Център за творческо обучение
Роботчето NAO. Снимка: Център за творческо обучение

По думите му, трябва да се обръща специално внимание и на етичната страна на въпроса, давайки пример с търсачките, които, според него, чийто алгоритъм на търсене трябва да е със свободен достъп за всички.

„Само така ще знаем поведението на тези технологии“, заяви Микели, посочвайки как нашето собствено индивидуално поведение се отразява и на начина, по който търсачките в интернет ни доставят резултати, тоест – те са манипулирани по някакъв начин от нашите навици.

„Имаме нужда от млади хора, които познават добре темата „роботика“, както и етичната страна на роботиката, тъй като тези технологии съдържат и знаят много информация за всеки един от нас, за нашите предпочитания и всекидневни навици“, заяви специалистът.

Трябва да уважаваме бъдещето!“, призова още той в завършек.