Петима души спечелиха стипендии в конкурса „Стипендиантите на Леков“ за Магистратурата по иновации, предприемачество и финанси, разработена съвместно от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и екипа на The Business Institute, регионален представител на Института за предприемачи на Cisco.
Магистратурата започва съвсем скоро – в края на този месец, и петимата ни финалисти ще се срещнат лично с патрона на конкурса Любомир Леков, основател и дългогодишен мениджър на медийната група “Инвестор.БГ”. „Стипендиантите на Леков“ е организиран чрез Project S.K.I.L.L.S. – новата инициатива за подкрепа на стартиращи предприемачи на Фондация „Лекови“.А ето и кратко представяне на финалиста, който взе 50% стипендия и се превърна в победител в конкурса – Яница Маринова.
Коя си, с какво се занимаваш и по какво искаш да се отличиш от останалите хора?
Казвам се Яница, по фамилия съм Маринова – при това на квадрат! В пространствата на моите търсения често се подвизавам като г-ца Запетая или г-ца Многоточие.
Харесвам концепцията на Хьойзинха за homo ludens (играещият човек), но по-любопитно ми е при какви обстоятелства човек играе, какви роли поема, какво се случва с неговия мозък, кога и колко помним, можем ли да развием творческото мислене на дясното полукълбо на мозъка.
А също и какво има в кутията на паметта, има ли гумичка в мозъка, как информацията се движи, как причината ражда следствие , как можем да разкрием скритите резерви на мозъка, как можем да станем по сетивни, как да отключим емоциите си, как да се научим да живеем като игра?
В момента правя докторантура в сферата на народопсихологияте и медиите. Обичам да пиша и търся потенциалите на движение. Вярвам в магията на думите и в това, че чрез тяхната сила, ние можем да лекуваме и изграждаме един по-различен свят. Вярвам и на Айнщайн, който казва: Всичко е енергия и всичко се свежда до енергия или Е= m.c2.
Харесвам да изучавам човека, децата и детските книги и особено много вярвам на следния цитат, „- По кой път да поема? – попита Алиса. – Зависи къде искаш да стигнеш… – каза усмихващият се котарак.”
Занимавала съм се с журналистика, театър, PR, тренинги, обучения, имам няколко авторски филма, дълго време съм се занимавала и с доброволческа дейност.
Носител съм на наградите Доброволец на годината на Фондация „Астика“, „Студент на годината“, категория Магистър, УНСС, 2013г., множество литературни и театрални отличия, сред които второ място в националния конкурс Яна Язова за разказа „Сол, пипер“, специална награда за филма ,,Тихи стъпки” в национален конкурс за опазване на културното наследство, награда от Българско Национално Радио в конкурса „Любовта в града“, награда за цялостно изграден спектакъл в международен фестивал ,,Бургаски изгреви” за спектакъла „Брутно национално щастие“.
Вълнувам се силно от сугестопедичния метод на обучение.
Защо кандидатства за магистратурата и респективно – за стипендията?
В живота си непрестанно търся. Вярвам, че няма състояние на покой и всичко е закодирано в разстоянието между две отделни човешки хрумвания. Из обиколката по земното кълбо на знанието, попаднах на информация за магистратурата и възможността за участие в програмата чрез стипендия. Кандидатствах с много силно желание и мотивация. Може би подсъзнателно съм искала да проверя силата на идеята ми към момента.
Чували ли сте за китайския бамбук? В продължение на пет години то е просто кълн, растат само корените му. Изведнъж става двайсет и пет метра! Как се случва ли? Всичко, което учиш, пуска корени! Понякога само трябва да вярваш, че онзи миг на внезапен растеж, разширение на някогашните очаквания, планове, се случва… и не ти остава нищо друго, освен да го изживееш!
С какво смяташ, че магистратурата и менторството в рамките ѝ ще са ти полезни?
Вярвам, че ще открия нови сърцати хора, които следват мечтите си и ги превръщат в реалност. Вярвам, че лекторите с опит в бизнеса ще ме насочват как стъпка по стъпка да случвам идейната си концепция. Самата комуникация с лектори и колеги ще ми помогне както в личностен план, за да видя къде греша, но и да напредвам и ще ми дава възможност за непрестанна обратна връзка.
Смятам, че светът наистина е по-красив и цялостен , когато хората обменят и случват идеите си. Вярвам, че магистърската програма е ценна в практически план и че се случва в най- подходящият миг за мен- днешният.
Имаш ли идеи за собствен бизнес проект – ако да, какви?
Да! Бих искала да стартирам проекти в сферата на образованието и личностното себеопознаване. Вълнувам се от това какво се случва в мозъка на личността още в ранна детска възраст, както и от възможността да разширяваме въображението си, защото знам, че въображението е по-важно от знанието!
В какво вярваш най-много, какви принципи следваш твърдо и не би отстъпила от тях?
Вярвам в хората. Вярвам в доброто у човека. Вярвам, че всеки човек има своята мисия и може да я открие, ако опознае себе си. Вярвам, че магията не се разваля в дванадесет в полунощ и че ако отстояваш с вяра и търпение принципите и идеите си, те се случват. Вярвам, че животът е чудо.
Защо си останала в България?
Защото тук дишам!
Какви са твоите виждания за това как човек да бъде щастлив едновременно в личен и професионален план?
Всичко е емпатия. Имам една моя теория, че едно плюс едно прави едно (цяло). Отделните хора се срещат, събират, работят, за да може да се получи цялото! Истинската хармония настъпва тогава, когато усещаш, че най- късото разстояние между две точки е една права – твоята права, която чертаеш всеки ден.
Как хората в България да бъдат по-щастливи и как да вземем живота в ръцете си?
Търся теоремата на Гьодел за непълнотата или как цялата истина за дадена предметна област е невъзможно да бъде изразена с формални средства. Понякога просто нямаме нужда от обяснения, а от катализатори и от споделяне. Мисля, че сме загубили способността си да се разкриваме чисто, да споделяме. То, щастието, е в нас самите! Вярвам в Брутното Национално Щастие!
Животът не е скала, а река. Фен съм на Плашилото от книгата ,,Магьосникът от Оз”, което мечтае за мозък, а в замяна получава парчета хартия. Днес хартията изгаря по 451 градуса по Фаренхайт. Но остава другото – щастието, че никога не е късно да хванеш живота за ръка! Като се замислим, че само живият живот може да предложи всички тези малките скрити погледи, жестове, реплики, гафове и спонтанни избухвания, ще осъзнаем, че картината на случката има значение само в момента на своето създаване, после е пощенска картичка от далечно плаване! Така че – важно е да се случваме!