Вчера, 10 март, ни напусна Костадин Леков – член на Управителния съвет на Фондация „Лекови“ и неин създател.
Той беше неуморен и отдаден на професията си човек, с интерес и дълъг опит в областта на социалния мениджмънт, статистика и социална политика. Лично се вълнуваше от реализирането и управлението на социалната работа с лицата, семействата и групите в социален риск.
Има над 70 научни публикации (8 монографии, студии, статии, учебници и др.), разработвал е проекти, финансирани от научен фонд “Научни изследвания” към МОН, участвал е в холандско-български проект за обединено обслужване на клиентите на бюрата по труда и службите за социално подпомагане.
Коста беше емпатичен, верен приятел и винаги готов да сподели знания и опит с по-младите, които пък сами го търсеха, за да намерят заедно решение на някой проблем, който ги вълнува.
По ирония на съдбата само преди месец Коста започна да пише автобиографичната си книга, а едни от първите му мисли в нея бяха:
„Надявам се след няколко месеца да отпразнувам 75-тата си годишнина. Това си е една внушителна възраст, особено според старите схващания. Та нали човек е „чо-век“. И тъй като не зная колко живот още ми остава, реших да нахвърля на хартия спомените си – от ранните детски години до настоящите ми дни. Уверяват ме, че спомените ще бъдат интересни за внуците ми. Доколкото ги познавам обаче, едва ли ще е така. Най-много да ги разсмея.“
Наистина, способността му да разсмива беше толкова силна, че дори и в най-тежките моменти можеше да внесе доза спасителен за всички хумор, а спомените му бяха безценен източник за факти, събития и случки, които е задължително да се знаят от днешното поколение.
Ще ни липсваш, Коста! Благодарни сме за богатството от споделени моменти и хубави спомени, което ни остави.
Създаването на Фондация „Лекови“ бе вдъхновено от теб и твоите постижения и знания, които ще са наша пътеводна светлина във всичко, което правим.
Почивай в мир!